В условията на променящия се икономически климат поради кризата през последните години на различни нива – европейско, национално, регионално и местно, се търсят способи за справяне с новите икономически и социални предизвикателства. В тази връзка се предвижда съгласуване на Акта за малкия бизнес с приоритетите на Стратегията Европа 2020. Следва да се напомни, че в Европейския съюз вече има близо 23 милиона малки и средни предприятия, в които са заети 67% от работещите в частния сектор.

В различните дискусии по въпроса като че ли се стига до общото становище за ключовата роля на генерирането на заетост за справянето с последиците от кризата. Основна насока в това отношение се придава на допълнителното подпомагане на развитието на малки и средни предприятия и предприемачеството, както и на иновациите и трансфера на знания в регионите и общините.

Европейският парламент прие серия от препоръки за даване на нов тласък на растежа и създаването на нови работни места чрез подпомагането на тези предприятия в страните от Европейския съюз. Приоритетни в това отношение са мерките за подобряване на бизнес климата и преди всичко на достъпа им до финансиране за малки и средни предприятия, пълноценното използване на единния европазар, подкрепа за изявата им на пазарите извън ЕС и т.н. Особено внимание се обръща и върху насърчаването на малките и средните предприятия в развитието на селските райони като важен елемент от регионалното развитие в страните от ЕС. Предлага се например все по-голям фокус да се поставя върху „селските предприятия” и предприемачеството при изпълнението на националните Програми за развитие на селските райони и програмите под Лидер. Предполага се, че развитието на предприемаческата култура, включително насърчаването на поемането на по-големи рискове от предприемачите ще играе важна роля в икономическото възстановяване. Преобладава мнението, че от ключово значение по тези въпроси ще е по-доброто сътрудничество и партньорство между държавните органи, регионалните и общинските агенции, които предоставят съвети, информационни, обучителни и консултантски услуги на селските предприемачи и фермерите.

Всички тези въпроси са важни и засягат дори в още по-голяма степен българските предприемачи. За съжаление у нас, като че ли все още не се гледа на развитието на селските райони като на съществена и неразделна част от регионалното развитие, не се търсят нови възможности за подпомагането на микро- и малките фирми в условията на влошената вследствие на кризата бизнес среда, не се насърчава инвестирането в инициативи за повишаване на конкурентоспособността по начин благоприятен за околната среда.

Предизвикателства при усвояване на еврофондовете от регионите

Напоследък ми направи впечатление едно изследване на Асоциацията на европейските региони (АЕР) за опита на европейските региони при финансирането и управлението на еврофондовете. АЕP е най-голямата независима мрежа обхващаща 270 региони от 34 страни, както и 16 междурегионални организации.

Целта на изследването е по-добре да се разберат предизвикателствата, пред които са изправени регионите в процеса на изпълнението и управлението на проекти по европейските програми. Освен това се търси подпомагане на започналите дебати по тези въпроси при планирането на еврофондовете за периода след 2014 година.

Изследването е направено от работна група на АЕP и в него са участвали 23 региона от 14 страни. За съжаление сред тях няма български регион, но резултатите могат да са полезни и за работата на нашите региони и общини.

Наред с подчертаване на ползите и важното значение на европейското финансиране за развитието на регионите, участниците в изследването са посочили и проблемите, които срещат за неговото получаване. Според 86 % от тях тежката бюрокрация е основната пречка при кандидатстването, а управлението на проектите представлява трудност според 71% от участниците. С оглед на бъдещето е отбелязана особено важната роля на дългосрочното планиране от седем години, което дава на регионите стабилност и възможност за изготвяне и изпълнение на ефективни регионални стратегии за развитие.

Смятам, че особен интерес представляват основните препоръки от изследването относно това, което трябва да се направи, за да може еврофинансирането да стане по-достъпно и по-ефективно:

- хармонизиране на правилата и процедурите за кандидатстване по различните програми;

- въвеждане на по-голяма финансова гъвкавост;

- даване на по-голяма автономия и власт на регионите при управлението на еврофондовете;

- съобразяване на изискванията за отчитане и контрол с размера на получаваните фондове;

- осигуряване на по-добър достъп до информация и помощ за бенефициентите чрез създаване на единен уебсайт за различните фондове.

Това са важни препоръки и мога да изразя своето съгласие със заключенията от изследването, че във времето след икономическата кризата е много важно да се търси насърчаване на креативността и енергията на регионите и общините, вместо те да бъдат затваряни в лабиринта на увеличаващата се бюрокрация, и за необходимостта да се преминава от политика на контрол към политика на доверие, което да доведе до оптимизиране на работата по фондовете.

Всички ние, евродепутати и еврочиновници в Брюксел и Страсбург работим за хората, за гражданите на страните членки на Европейския съюз. Това е голяма отговорност пред 493 милиона граждани от 27 дръжави от общността, живеещи в 271 региона. Само в областта на региoналната политика, чието предназначение е да насърчи икономическото и социалното сближаване и да намали различията между нивото на развитие на различните региони, финансовите средства вече надхвърлят 50 милиарда евро всяка година.  Това са три огромни Структурни фонда, като около 80% от техните средства отиват в 99-те най-бедни европейски региона (предимно в новите страни членки от Централна и Източна Европа). Голяма е и нашата отговоронст тук, в Брюксел да не допуснем тези средства да бъдат намалени. Заедно с това националните правителства трябва да предприемат още по-решителни мерки за по-доброто усвояване на това изключително полезно финасиране.

В същото време продължаваме да се сблъскваме с неразбирането или неинформираността на гражданите в тази област. Това е основният извод от публикуваното наскоро изследване сред 27 000 души във всичките 27 страни членки «Осведоменост на гражданите и тяхното възприемане на регионалната политика на ЕС».

Оказва се, че двама от всеки трима анкетирани не са осведомени за проектите, които Европейският съюз съфинансира в районите, в които те работят и живеят! Разбира се, осведомеността на гражданите е по-висока (Словения – 71%, България – 45%) в страните, които получават такова финансиране, а това са най-бедните региони. Показателно е, че преобладаващата част (76%) от тези, които знаят за фондовете, смятат, че европейските проекти оказват положително влияние върху развитието на тяхното населено място и регион (България – 72%), а 36% от тях, че лично имат ползи от такива проекти (България – 19%).

За съжаление обаче сравнението с подобно изследване през 2008 г. показва, че в ЕС като цяло има известно намаляване на осведомеността за европейските регионални прокти. В България  се забелязва увеличение! 

Интересно е също да се отбележи, че тези 10% (в България – 14%) от отговорилите на въпросите в анкетата, че това финансиране има отрицателно въздействие върху тяхното населено място или регион, посочват следните основни причини за това си мнение – погрешно насочени проекти, труден достъп до финансирането и недостатъчни по размер средства, които да могат да окажат необходимо въздействие за промяна.

Явно предстои още голяма работа и настойчиви усилия както от страна на ЕС и от Евромисията, така и от страна на националните правителства, за да достигнат евросредствата до регионите и дори директно до хората и да окажат съществено влияние върху техния живот, върху всекидневието им особено в най-бедните региони, каквито са и нашите.

Напоследък ми направи впечатление публикуваният „Доклад за гражданското наблюдение на структурните фондове в България – юни 2010 г.“. Документът е изготвен от Гражданската коалиция за устойчиво ползване на фондовете на Европейския съюз. Той представя наблюдения и дава препоръки за първата половина на програмния период 2007 – 2013 година.

Докладът прави следните изводи: слабо програмиране на оперативните програми; нисък капацитет на администрацията и на бенефициентите; усложнени процедури за одобрение и отчитане на проектите; недоизградена система за управление и наблюдение; лоши практики, вкл. корупционни, неизпълнение на проектите и т.н. Посочени са конкретни слабости в управлението на различните оперативни програми. Направени са краткосрочни и дългосрочни препоръки , за да бъдат използвани еврофондовете по най-добрия начин.

Докладът призовава държавната администрация за спешен диалог с гражданското общество, за да се подобрят условията  на  програмиране за периода след 2014 година и да се усвоят максимално планираните средства досега.

Оценявам положително изготвянето на доклада и включването на гражданските организации в процеса на мониторинг и оценка на европейски проекти и програми. Считам, че този процес следва да се продължи и задълбочи, за да се гарантира решително подобряване на усвояването на средствата от европейските фондове. От своя страна ще продължа усилията си за намаляване на бюрокрацията при кандидатстване за проекти от общините, фирмите и неправителствените организации.

България е член на Европейския съюз само от три години, но нещата които стават в Брюксел ни засягат отдавна и все по-силно се отразяват дори върху ежедневието на нашите граждани. Областта на регионалната политика една от основните ми области на действие като член на Комисията по регионално развитие в Европарламента и затова следя как въпросите на тази политика се отразяват в медиите.

Днес всички ние сме затрупани с информация от различните електронни източници, а и от вестниците, радиото в специални и многобройни рубрики за това какво се прави в Брюксел в различните области, които пряко или непряко засягат интересите на всички нас. Като отворим и разгледаме рубриките в направлението „Регионална политика на ЕС” само прегледът на основните заглавия на публикуваните материали ни дава една добра представа кои са приоритетите в тази област, които стоят в центъра на вниманието. Ще спомена само някои от тях, които ми се струват интересни и информативни и добре очертават въпросите, които се обсъждат:

-         Регионалните власти се оплакаха, че Брюксел ги пренебрегва;

-         Стратегията „Европа 2020″ може да се провали без участието на регионите;

-         Силните региони са бъдещето на Европа;

-         България може да получи по-малко пари от еврофондовете след 2013 г.;

-         Еврокомисари настояват за рационализиране на фондовете;

-         Бъдещето на парите за региони разпали спор между еврочленките;

-         Правилата за управление на еврофондове се опростяват заради кризата (бях докладчик на Комисията по регионално развитие по този въпрос).

От дискусиите изпъкват думите на еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан, който иска „ регионална политика, която да е по-ориентирана към резултати, с по-малко приоритети, но с по-голяма гъвкавост при прилагането им”. При това той настоява през следващия програмен период след 2013 година ЕС „да не намалява парите за регионална политика“. Това е  важно за нас, най-бедните членки на Съюза и затова нееднократно съм застъпвал позицията, че не бива новите страни-членки да се превръщат в „големите губещи“ при една бъдеща реформа на тази политика и не бива средствата за тях да бъдат намалени.

Оставам с впечатлението, че през миналата година в България почти с мълчание бе отминат факта, че 2009 бе Европейска година на креативността и иновациите. Общо е мнението в Брюксел, че във всяка област креативността и иновациите са едни от основните фактори за повишаване на конкурентоспособността на регионите и държавите-членки на Европейския съюз. Затова и те се разглеждат като стимул за по-бързото и устойчиво излизане от настоящата икономическа кризата.

Ключовото значение на иновациите за регионалното развитие  в евросъюза произлиза от практиката и се основава на успешно осъществени проекти и мерки. Затова в редица документи и дебати се посочва, че иновациите трябва да се отчитат и прилагат като ключов приоритет и инструмент на регионалната политика за справяне с новите предизвикателства. Насърчаването и осъществяването им следва да е на широка база и да обхваща различни сектори. Отчита се необходимост от насърчаване на „умните инвестиции”, от стимулиране на развитието на нови мрежи за сътрудничество и партньорство между изследователските центрове и бизнеса за създаване на нови продукти и процеси, от търсене на творчески решения на предизвикателствата пред регионите и  търсене на „регионални пионери”. В този смисъл „Развитие чрез иновации” придобива все по-голяма тежест за регионалното развитие.

В този контекст е странно, че в нашата страна не се обръща достатъчно внимание на модерните двигатели за икономически растеж и развитие, каквито са иновациите и креативността. Увеличаването на различията между регионите особено силно се забелязва когато се сравняват техните показатели за инвестиране в иновации и научно-развойна дейност. За съжаление нашата страна изостава в своята цялост, а не само на отделните региони, от темпа на внедряване на иновациите в останалите страни от Европейския съюз.

Нека припомня, че в момента България отделя за иновации 0.4 – 0.5 на сто от БВП. Според българския министър на икономиката в съвсем кратко време трябва да постигнем 1.2 – 1.4 на сто. Според Министерството на външните работи  постижима цел за България в това отношение са  0.6 – 2.0 на сто от БВП. Обаче дори тази оптимистична прогноза да се постигне, България пак ще остане доста назад от целта на европейската стратегия за растеж „Европа 2020”, според която инвестициите в научно-изследователската и развойна дейност на страните членки трябва да бъдат 3 на сто от БВП!

Затова напълно реторично звучи въпросът: Дали не трябва да обърнем по-голямо внимание на иновациите и да ги подкрепим със средствата, които ни се отпуската по регионалната политика на ЕС?

Във все повече дискусии и публикации в Брюксел и в страните от Европейския съюз се обръща внимание на растящата зависимост на ЕС от различни  външни фактори. Обсъждат се предизвикателствата пред съюза от негативните последици от глобалната финансова и икономическа криза, а в последно време дори и от влиянието на изригванията на исландския вулкан. Обсъжда се и нарастващата опасност достигнатите социални и икономически постижения на ЕС през изминалите 20-30 години да останат в миналото. И всичко това става в един преходен за ЕС период на едно ново начало, поставено от Лисабонския договор, при един нов баланс на политически влияния и власт в ЕС.

Изводът, който се прави, е един – само „глобална Европа” ще е в състояние да се справи с негативните страни на глобализацията и на бързо променящия се свят. Набляга се, че кризата е катализатор на нужните промени. Подчертава се, че ще е разумно да се извадят поуки и от собствения успешен опит от изминалите години.

В условията, когато „държавата се завръща” по най-различни начини в живота на европейците следва да се преразгледат и различните регионални и глобални икономически връзки. Вероятно европейската уредба се нуждае от ново регулиране с оглед на новата икономическа и политическа среда. Вероятно дори ще трябва да се разработи и нова мисия за Европа.

Може ли Европа да се справя с проблемите по време на криза? Може ли Европа да дефинира и колективно да защити общите си интереси и ценности? Може ли ефективно да се управляват различните европейски взаимозависимости? Може ли Европейският съюз да осигури стабилна рамка за устойчиво развитие? Може ли да се осъществи обща европейска икономическа политика?

Тепърва предстои всичко това да се потвърди. Тепърва предстои и да бъде направен тежък избор на неизбежните политики на европейско, национално и регионално равнище.

Предстои едно дълго пътуване, за да се посрещнат адекватно очакванията на европейските граждани.

Изминалите няколко години на разширяване на сътрудничеството в Черноморския регион показаха значението на региона за Европа в хода на големи промени. Въпросът е сътрудничеството да върви в такава посока, че да донесе най-големи ползи, както за страните от района, така и за цяла Европа. България, от своя страна, може да играе важна роля в региона и в процеса на промени в него.

Черноморският регион като цяло е регион на потенциален растеж и то не само в икономическата област, но и в редица други области. От гледна точка на страните в Европейския съюз регионът е привлекателен като:

-     потенциален нов регионален пазар;

-     район на транзитен трафик на различни суровини и стоки в различни посоки;

-     регион с потенциал за развитие в многобройни сфери.

За съжаление, досега в Черноморския регион не са приложени моделите на сътрудничество на Балтийския и Средиземноморския райони, които модели биха могли да доведат до ползи в следните направления:

-     установяване на по-добре функциониращи форми на сътрудничество в политическата, икономическата, екологическата, културната и хуманитарната области;

-     създаване на условия за сътрудничество на страните от региона със страните от ЕС посредством участието на България, Румъния и Гърция;

-    пълноценно използване на новите възможности, включително финансови, произтичащи от т.нар. Източно партньорство на ЕС, които създават условия за практическа помощ от ЕС за черноморските страни извън съюза в широк обхват от области;

-    създаване и развитие на съвместни бази от данни и мрежи, които ще помогнат на процеса на взаимодействие във всички области на сътрудничество и партньорство;

-    намаляване на политически и социални напрежения.

Успехът от развиването на едно взаимноизгодно черноморско сътрудничество зависи преди всичко от волята и активността на участващите страни, от дейността на съответните вътрешнодържавни и междудържавни органи и институции, от въвличането на групите с ясни икономически и социални интереси, от развитието и разпространяването на информацията за сътрудничество, от по-доброто планиране и изпълнение на програмите за сътрудничество и т.н. Разбира се, за всичко това е необходима по-добра координация между всички участници и по-високо ниво на ангажираност и насърчаване на сътрудничеството на всички нива – от общинско и регионално, до национално и трансгранично.

Оставам с впечатление, че за съжаление, по най-различни причини, редица дебати в Брюксел по много важни за бъдещето на Европейския съюз въпроси все още не достигат до българските граждани.

Един от тях е въпросът за нарастването на ролята на Регионалната политика в живота на Съюза и реформирането й за периода след 2013 г. Самият факт, че финансовите ресурси за провеждане на Регионална политика вече се доближават до тези за Общата селскостопанска политика е показателен. Отчита се значението на тази политика за преодоляване на последиците от икономическата криза и вече се обсъжда нейното участие в изпълнението на бъдещата Стратегия на ЕС 2020.

След влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г. Европейският парламент може да участва със засилено влияние в дебата за бъдещето на регионалната политика. В този договор има редица нови положения, които директно засягат законодателния процес по отношение на Регионалната политика и изравняват ролята на Европейския парламент и Съвета в рамките на тази политика. Определено може да се каже, че се отварят нови възможности за политическо влияние от членовете на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент на различните етапи от процеса на вземане на решения в областта на регулирането на Структурните фондове и на Кохезионния фонд.

С новата роля на Европейския парламент, но също така и на националните парламенти, се дава още една възможност формирането на бъдещата Регионална политика да стане отдолу-нагоре като се вземат предвид предложенията и нуждите на регионалните и местните власти. За да се случи това, отделните евродепутати и Комисията по регионално развитие като цяло, трябва да засилим връзките си с регионалните и местните власти и по-внимателно да се вслушваме в дебатите по тези въпроси, провеждани в националните парламенти на страните от ЕС. Дискусионните форуми като настоящия блог са една добра предпоставка за обмен на мнения. Готов съм както да представям въпроси за обсъждане, така и да разглеждам въпроси идващи от заинтересованите участници в процеса на изпълнение на регионалната политика на регионално и местно ниво. Нека това бъде един начин гражданите да се доближат до европейските институции.

Наскоро в Народното събрание бе разгледан Годишния доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в България за 2009 г. Тревожният извод на този доклад е ниския процент на използвани до момента средства от структурните фондове и кохезионния фонд в нашата страна. Докладът излага редица причини, които до голяма степен са до болка познати. Какви са обаче мерките за преодоляването на тези причини и ефективни ли са те? Добре е да търсим отговорите на този въпрос още сега, защото те могат да бъдат полезни както за прилагането на регионалната политика на национално ниво, така и за дискусиите на европейско ниво.

По време на срещи с избиратели и експерти често ми се поставя въпроса за децентрализацията, особено за финансовата децентрализация – един все още бавно развиващ се процес у нас. В редица европейски страни въпросът до голяма степен е решен – регионите/провинциите и общините имат все по-ясни и по-големи права и задължения.

Разумно разработени и приложени в практиката, мерките за децентрализация могат да подобрят значително ефективността на публичния сектор. Те могат да имат, обаче, и негативен ефект. Анализът и по-доброто разбиране на заплахите от децентрализация биха допринесли за по-доброто прилагане на желаните програми за децентрализация. Въпросът е не дали да се пристъпи към по-широка децентрализация, а какви функции да се децентрализират, в кои сектори, в кои области, какви услуги да бъдат предоставени за изпълнение на областите и общините и т.н.

Опитът на развитите държави показва, че като цяло заплахите от децентрализация могат да се проявят в следните направления:

-         децентрализацията може да доведе до увеличаване на различията между областите/общините;

-         децентрализацията може да наруши стабилността – да доведе до по-трудно изпълнение на макроикономическите политики;

-         децентрализацията може да подкопае ефективността;

-         децентрализацията може да бъде съпътствана от по-голяма корупция на местно ниво.

Разбира се, всичко това може да се избегне, ако се създадат механизми за по-голям контрол от страна на гражданите върху решаването на въпроси, които директно влияят върху различни аспекти от живота им. Освен това един внимателен подход на отчитане и съобразяване с посочените по-горе заплахи би допринесъл за по-качествено разработване и изпълнение на програмите за децентрализация на регионално и местно ниво у нас.