Оставам с впечатлението, че през миналата година в България почти с мълчание бе отминат факта, че 2009 бе Европейска година на креативността и иновациите. Общо е мнението в Брюксел, че във всяка област креативността и иновациите са едни от основните фактори за повишаване на конкурентоспособността на регионите и държавите-членки на Европейския съюз. Затова и те се разглеждат като стимул за по-бързото и устойчиво излизане от настоящата икономическа кризата.

Ключовото значение на иновациите за регионалното развитие  в евросъюза произлиза от практиката и се основава на успешно осъществени проекти и мерки. Затова в редица документи и дебати се посочва, че иновациите трябва да се отчитат и прилагат като ключов приоритет и инструмент на регионалната политика за справяне с новите предизвикателства. Насърчаването и осъществяването им следва да е на широка база и да обхваща различни сектори. Отчита се необходимост от насърчаване на „умните инвестиции”, от стимулиране на развитието на нови мрежи за сътрудничество и партньорство между изследователските центрове и бизнеса за създаване на нови продукти и процеси, от търсене на творчески решения на предизвикателствата пред регионите и  търсене на „регионални пионери”. В този смисъл „Развитие чрез иновации” придобива все по-голяма тежест за регионалното развитие.

В този контекст е странно, че в нашата страна не се обръща достатъчно внимание на модерните двигатели за икономически растеж и развитие, каквито са иновациите и креативността. Увеличаването на различията между регионите особено силно се забелязва когато се сравняват техните показатели за инвестиране в иновации и научно-развойна дейност. За съжаление нашата страна изостава в своята цялост, а не само на отделните региони, от темпа на внедряване на иновациите в останалите страни от Европейския съюз.

Нека припомня, че в момента България отделя за иновации 0.4 – 0.5 на сто от БВП. Според българския министър на икономиката в съвсем кратко време трябва да постигнем 1.2 – 1.4 на сто. Според Министерството на външните работи  постижима цел за България в това отношение са  0.6 – 2.0 на сто от БВП. Обаче дори тази оптимистична прогноза да се постигне, България пак ще остане доста назад от целта на европейската стратегия за растеж „Европа 2020”, според която инвестициите в научно-изследователската и развойна дейност на страните членки трябва да бъдат 3 на сто от БВП!

Затова напълно реторично звучи въпросът: Дали не трябва да обърнем по-голямо внимание на иновациите и да ги подкрепим със средствата, които ни се отпуската по регионалната политика на ЕС?

Във все повече дискусии и публикации в Брюксел и в страните от Европейския съюз се обръща внимание на растящата зависимост на ЕС от различни  външни фактори. Обсъждат се предизвикателствата пред съюза от негативните последици от глобалната финансова и икономическа криза, а в последно време дори и от влиянието на изригванията на исландския вулкан. Обсъжда се и нарастващата опасност достигнатите социални и икономически постижения на ЕС през изминалите 20-30 години да останат в миналото. И всичко това става в един преходен за ЕС период на едно ново начало, поставено от Лисабонския договор, при един нов баланс на политически влияния и власт в ЕС.

Изводът, който се прави, е един – само „глобална Европа” ще е в състояние да се справи с негативните страни на глобализацията и на бързо променящия се свят. Набляга се, че кризата е катализатор на нужните промени. Подчертава се, че ще е разумно да се извадят поуки и от собствения успешен опит от изминалите години.

В условията, когато „държавата се завръща” по най-различни начини в живота на европейците следва да се преразгледат и различните регионални и глобални икономически връзки. Вероятно европейската уредба се нуждае от ново регулиране с оглед на новата икономическа и политическа среда. Вероятно дори ще трябва да се разработи и нова мисия за Европа.

Може ли Европа да се справя с проблемите по време на криза? Може ли Европа да дефинира и колективно да защити общите си интереси и ценности? Може ли ефективно да се управляват различните европейски взаимозависимости? Може ли Европейският съюз да осигури стабилна рамка за устойчиво развитие? Може ли да се осъществи обща европейска икономическа политика?

Тепърва предстои всичко това да се потвърди. Тепърва предстои и да бъде направен тежък избор на неизбежните политики на европейско, национално и регионално равнище.

Предстои едно дълго пътуване, за да се посрещнат адекватно очакванията на европейските граждани.

Изминалите няколко години на разширяване на сътрудничеството в Черноморския регион показаха значението на региона за Европа в хода на големи промени. Въпросът е сътрудничеството да върви в такава посока, че да донесе най-големи ползи, както за страните от района, така и за цяла Европа. България, от своя страна, може да играе важна роля в региона и в процеса на промени в него.

Черноморският регион като цяло е регион на потенциален растеж и то не само в икономическата област, но и в редица други области. От гледна точка на страните в Европейския съюз регионът е привлекателен като:

-     потенциален нов регионален пазар;

-     район на транзитен трафик на различни суровини и стоки в различни посоки;

-     регион с потенциал за развитие в многобройни сфери.

За съжаление, досега в Черноморския регион не са приложени моделите на сътрудничество на Балтийския и Средиземноморския райони, които модели биха могли да доведат до ползи в следните направления:

-     установяване на по-добре функциониращи форми на сътрудничество в политическата, икономическата, екологическата, културната и хуманитарната области;

-     създаване на условия за сътрудничество на страните от региона със страните от ЕС посредством участието на България, Румъния и Гърция;

-    пълноценно използване на новите възможности, включително финансови, произтичащи от т.нар. Източно партньорство на ЕС, които създават условия за практическа помощ от ЕС за черноморските страни извън съюза в широк обхват от области;

-    създаване и развитие на съвместни бази от данни и мрежи, които ще помогнат на процеса на взаимодействие във всички области на сътрудничество и партньорство;

-    намаляване на политически и социални напрежения.

Успехът от развиването на едно взаимноизгодно черноморско сътрудничество зависи преди всичко от волята и активността на участващите страни, от дейността на съответните вътрешнодържавни и междудържавни органи и институции, от въвличането на групите с ясни икономически и социални интереси, от развитието и разпространяването на информацията за сътрудничество, от по-доброто планиране и изпълнение на програмите за сътрудничество и т.н. Разбира се, за всичко това е необходима по-добра координация между всички участници и по-високо ниво на ангажираност и насърчаване на сътрудничеството на всички нива – от общинско и регионално, до национално и трансгранично.

Оставам с впечатление, че за съжаление, по най-различни причини, редица дебати в Брюксел по много важни за бъдещето на Европейския съюз въпроси все още не достигат до българските граждани.

Един от тях е въпросът за нарастването на ролята на Регионалната политика в живота на Съюза и реформирането й за периода след 2013 г. Самият факт, че финансовите ресурси за провеждане на Регионална политика вече се доближават до тези за Общата селскостопанска политика е показателен. Отчита се значението на тази политика за преодоляване на последиците от икономическата криза и вече се обсъжда нейното участие в изпълнението на бъдещата Стратегия на ЕС 2020.

След влизането в сила на Лисабонския договор на 1 декември 2009 г. Европейският парламент може да участва със засилено влияние в дебата за бъдещето на регионалната политика. В този договор има редица нови положения, които директно засягат законодателния процес по отношение на Регионалната политика и изравняват ролята на Европейския парламент и Съвета в рамките на тази политика. Определено може да се каже, че се отварят нови възможности за политическо влияние от членовете на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент на различните етапи от процеса на вземане на решения в областта на регулирането на Структурните фондове и на Кохезионния фонд.

С новата роля на Европейския парламент, но също така и на националните парламенти, се дава още една възможност формирането на бъдещата Регионална политика да стане отдолу-нагоре като се вземат предвид предложенията и нуждите на регионалните и местните власти. За да се случи това, отделните евродепутати и Комисията по регионално развитие като цяло, трябва да засилим връзките си с регионалните и местните власти и по-внимателно да се вслушваме в дебатите по тези въпроси, провеждани в националните парламенти на страните от ЕС. Дискусионните форуми като настоящия блог са една добра предпоставка за обмен на мнения. Готов съм както да представям въпроси за обсъждане, така и да разглеждам въпроси идващи от заинтересованите участници в процеса на изпълнение на регионалната политика на регионално и местно ниво. Нека това бъде един начин гражданите да се доближат до европейските институции.

Наскоро в Народното събрание бе разгледан Годишния доклад за усвояването на средствата от Европейския съюз в България за 2009 г. Тревожният извод на този доклад е ниския процент на използвани до момента средства от структурните фондове и кохезионния фонд в нашата страна. Докладът излага редица причини, които до голяма степен са до болка познати. Какви са обаче мерките за преодоляването на тези причини и ефективни ли са те? Добре е да търсим отговорите на този въпрос още сега, защото те могат да бъдат полезни както за прилагането на регионалната политика на национално ниво, така и за дискусиите на европейско ниво.

По време на срещи с избиратели и експерти често ми се поставя въпроса за децентрализацията, особено за финансовата децентрализация – един все още бавно развиващ се процес у нас. В редица европейски страни въпросът до голяма степен е решен – регионите/провинциите и общините имат все по-ясни и по-големи права и задължения.

Разумно разработени и приложени в практиката, мерките за децентрализация могат да подобрят значително ефективността на публичния сектор. Те могат да имат, обаче, и негативен ефект. Анализът и по-доброто разбиране на заплахите от децентрализация биха допринесли за по-доброто прилагане на желаните програми за децентрализация. Въпросът е не дали да се пристъпи към по-широка децентрализация, а какви функции да се децентрализират, в кои сектори, в кои области, какви услуги да бъдат предоставени за изпълнение на областите и общините и т.н.

Опитът на развитите държави показва, че като цяло заплахите от децентрализация могат да се проявят в следните направления:

-         децентрализацията може да доведе до увеличаване на различията между областите/общините;

-         децентрализацията може да наруши стабилността – да доведе до по-трудно изпълнение на макроикономическите политики;

-         децентрализацията може да подкопае ефективността;

-         децентрализацията може да бъде съпътствана от по-голяма корупция на местно ниво.

Разбира се, всичко това може да се избегне, ако се създадат механизми за по-голям контрол от страна на гражданите върху решаването на въпроси, които директно влияят върху различни аспекти от живота им. Освен това един внимателен подход на отчитане и съобразяване с посочените по-горе заплахи би допринесъл за по-качествено разработване и изпълнение на програмите за децентрализация на регионално и местно ниво у нас.

Политиката на сближаване е доказала своя принос за преодоляване на социално-икономическите трудности и за осъществяване на структурните реформи в страните-членки и техните региони. Сега тази политика се изправи пред ново предизвикателство – глобалната икономическа криза.  

Натрупаният досега опит и особено заделеният значителен ресурс от над 340 милиарда евро за периода 2007-2013 г. са от изключително значение в настоящия момент. С цел тези пари да  бъдат използвани по най-добрия начин в интерес на европейските граждани и на бизнеса, европейските институции  предприеха спешни мерки по прилагането на структурните фондове.

Предприетите мерки бяха обект на разглеждане на специален доклад относно „Политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика“ и бяха одобрени с голямо мнозинство от Европейския парламент на 11 март 2009 г. Като докладчик на Комисията по регионална развитие по въпросния доклад мога да заявя, че напредъкът по опростяването на процедурите за структурните фондове е резултат от работата и натиска на Комисията по регионална развитие на Европейския парламент.

Основно мерките обхващат опростяване на процедурите, ускоряване на плащанията, въвеждане на възможността за използването на еднократни плащания и единни ставки, както и по-бързо възстановяване на разходите.

Известно е, че някои проекти имат трудности да получат финансиране от банките, така че новите мерки могат да облекчат достъпа до финансиране. Идеята е да се ускорят инвестициите на национално и регионално ниво. Целта е, въпреки трудностите, да запазим социалните стандарти за европейските граждани, да защитим социално слабите и в същото време да подпомогнем икономиката, по-специално малките и средните предприятия да издържат на конкуренцията, да растат и откриват работни места. 

Намаляването на бюрократичните пречки, обаче, не означава намаляване на контрола. Напротив. Опростяването може да допринесе за това, да има по-добри резултати от проверките. Повече бюрокрация води до повече корупция. По-малко бюрокрация означава по-малко корупция, защото процедурите са по-прозрачни.

Въведените изменения на регламентите за структурните фондове, обаче, няма да останат изолирани и Европейският парламент ще продължи и в бъдеше да настоява за въвеждането на по-ясни процедури. Другата посока, в която ще продължим да работим, е политиката на сближаване  да бъде достъпна за тези, към които е насочена, и които имат нужда от нея, а именно регионите и териториите, които изостават и срещат трудности в своето социално-икономическо развитие. Крайната ни цел е всеки европейски гражданин да има равни шансове, независимо къде живее.

В условията на взаимозависимост на европейските икономики отрицателните ефекти на кризата засягат всички. Затова сега повече от всякога се нуждаем  от солидарност и то от  солидарност в действие.

Намираме се в извънредна ситуация в моята страна и тя няма само хуманитарно измерение. Промишлеността в цялата страна е в колапс. Губим милиони всеки ден. Не само моята страна е засегната. Затова не трябва да се фокусираме само на България, но ситуацията в България е трагична. Забелязвам опити дискусията тук да бъде пренасочена  в сферата на техническите и търговски подробности. А ситуацията е спешна и не трябва да се занимаваме с технически подробности. Ние сме политически орган. Не сме съд, но сме тук, за да направим политическа оценка. А политическата оценка е много, много силна. Не мога да повярвам, че две от най-големите държави в Европа – Украйна и Русия постъпиха по такъв нецивилизован и безотговорен начин. И тук ще бъда честен. Нецивилизовано и безотговорно е, когато в страни, които плащат два или три пъти по-голяма цена, също така цена за тяхната независимост, милиони граждани са наказани в тази сурова зима.

Затова не трябва да говорим за никакви технически детайли, а трябва да бъдем честни. Смятам, че в този момент не можем да кажем кой е по-виновен. Това което, можем да кажем, обаче, е че и двете страни реагираха безотговорно и аз настоявам едно независимо разследване да покаже кой е бил по-безотговорен. И той трябва да понесе сериозни санкции.

Нашият най-голям приоритет сега е да осигурим потока на газ към Европа, вторият ни приоритет е да разберем кой е проявил безотговорност в тази криза и третият приоритет е да направим така, че той да си  плати за това, за да не се повтарят такива ситуации в бъдеще.

Всичко друго, свързано с общата европейска енергийна политика ще дискутираме някой друг път. Трябва да създадем тази политика, иначе губим. Заложници сме на безотговорни играчи и е жалко, че тези играчи са две от най-големите държави в Европа.

   Лансираната от Партията на европейските социалисти идея за създаване на Черноморски съюз се радва на сериозна подкрепа. Създаването на такъв съюз е безспорно в интерес на всички страни в близост до Черно море, особено в интерес на България, която се намира на източната граница на Съюза заедно с Румъния. Чрез един такъв съюз ще могат да се осигурят възможности за едно по-добро сътрудничество между страните.
   Идеята е да бъде обвързано сътрудничеството между страните, които географски са около Черно море, включително Турция и Русия. Но съюзът ще има за цел и да осъществи по-задълбочени връзки с Азербайджан, с Каспийския регион и Централна Азия. В този смисъл той има една стратегическа насоченост. Това е една своеобразна инициатива за създаване на сигурност, стабилност, разширено сътрудничество между тези страни, което в крайна сметка е от полза за всички.
   Важно е никоя страна да не бъде изолирана от този съюз, напротив, разчита се на активна и конструктивна роля и от страна на Русия, както и на всички останали страни. ЕС трябва да осигури интереса на всички останали страни, включително и в рамките на диалога между ЕС и Русия. Както знаете, за кратко време диалогът беше прекъснат, но ще бъде подновен в близко време.
   България е заинтересувана и ще проявява все по-голяма активност заедно с всички останали. Географското положение предполага активност от страните, двигатели на този процес. Организирането на форум за Черноморския съюз у нас на 17 октомври от Групата на ПЕС в ЕП бе също принос към тази идея.

   Миналата седмица посетих Азербайджан в рамките на делегацията на Европейския парламент за наблюдение на президентските избори в тази страна. Аз съм член на делегацията на Европейския парламент към Парламентарния комитет за сътрудничество ЕС – Азербайджан и председател на групата за приятелство с Азербайджан в Европейския парламент. Мисля, че изборите протекоха спокойно и в съответствие с международните демократични стандарти. Има, разбира се, някои критики, но основно – изборите бяха проведени в една спокойна атмосфера. В контекста на кризата в Грузия това лято е най-важното да се запази стабилността в Азербайджан. Важна е посоката на развитие на Азербайджан по пътя на демократизацията и на осигуряването на икономическия ръст да продължи. Особено важно е да се засили и сътрудничеството на ЕС с тази страна.
   По време на визитата имахме редица срещи с депутати и висши представители на азербайджанското правителство, включително с министъра на външните работи на Азербайджан. Разбира се, част от дискусиите бяха посветени и на енергийния проект Набуко. За съжаление моите първоначални страхове, че практическо нищо не се прави по този проект бяха оправдани. До този момент Европейската комисия не е направила почти нищо, освен да подпише общо споразумение в областта на енергетиката. Смятам, че е смешно да слушаме непрекъснато празни думи за това колко е важен проекта за цяла Европа и същевременно да оставят на отделни европейски страни да договарят условия.
   Анализът на проекта показва, че работата по него се нуждае от сериозно активизиране. Необходима е много по-активна роля на Европейската комисия. Иначе рискуваме за този проект само да се говори, да стои на хартия и да няма напредък. Нашата страна е заинтересована този проект да тръгне реално. От Азербайджанска страна също има голямо желание този диалог да стане по-интензивен.
Разбира се, за Европа Русия ще остане един от най-сериозните енергийни доставчици, но за енергийната сигурност на страните-членки на ЕС са необходими и допълнителни доставчици на енергия. България трябва също да съдейства за изработването на обща енергийна политика на ЕС.

 След доклада на Европейската комисия това лято вече наблюдаваме реална работа по мерките, които правителството трябва да предприеме. А те са най-вече засилване на диалога на различни равнища, което трябва да доведе до избягване на всякакви грешки в комуникацията. Така ще е ясно какво точно се прави и какво се очаква. Само действията и засиленият диалог могат да доведат до резултати. Вероятно ще доведат и до известно разбиране от страна на комисията, че в някои области се нуждаем и от реално съдействие. А в други – да се коригират известни силни съждения към нашата страна.    Ще постигнем резултати в областите, в които няма закъснения. Надали ще успеем 100 % да си върнем всички замразени средства, но трябва да знаем, че досега никоя държава членка не е усвоила всички отпуснати й пари.
   Важно е да търсим подкрепа дори и сред най – силните ни критици, каквато е на пример Германия. Не трябва да забравяме, че Германия е най-големият донор на ЕС и там и общественото мнение и политиците са най-чувствителни към всички теми, свързани с нередности по усвояване на фондовете. Затова и именно диалогът и близките контакти с политици на ниво ЕК от съответните страни ще помогнат те да разберат по-добре нашите проблеми и необходимостта от съдействие. А от друга страна, да бъдат малко по-спокойни, защото малко прегря реакцията на ЕК и на отделни страни. Сега трябва ние в работен режим да сложим нещата в ред.
   А когато става дума за спрените средства на нашите фермери е необходимо да се окаже известен натиск, включително и от нас, евродепутатите. Ние ще следим много внимателно примерно комисарката по земеделието Мариан Фишер Бьол, защото аз виждам тук силен политически момент. Спрените временно фондове са един въпрос, но да не се разрешава на нашето правителство да помогне на земеделските стопани, при положение, че те изнемогват и че отпуснатите им по договор субсидии от ЕК са само една четвърт в сравнение с това, което получават фермерите в старите страни членки, е недопустимо. Защото става дума за помощ, която трябва да помогне на нашите земеделци да устоят на конкуренцията. Не може другите да взимат максимални субсидии, България да получава една четвърт и да не се разрешава на кабинета да помага в тази ситуация. Подобни настроения се изграждат и в другите нови страни членки. Настоява се да се прояви разбиране, защото фермерите в новите държави са в неизгодна ситуация – те получават много по-малко субсидии. И когато даже подобна субсидия, макар и временно се спира, не може да се отказва на съответните правителства да заменят тази помощ, тъй-като останалото в случая означава летален изход за нашите земеделски производители.