|
Комисията по външни работи на Европейския парламент е най-голямата комисия на Европейския парламент и наброява 172 члена и заместващи - членове. Комисията отговаря за:
- общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО). В този контекст комисията се подпомага от подкомисия по сигурност и отбрана;
- отношенията с други институции и органи на ЕС, с ООН и други международни организации и междупарламентарни асамблеи по въпроси от нейната компетентност;
- укрепването на политическите отношения с трети страни, особено страните в непосредствено съседство на Съюза, чрез мащабни програми за сътрудничество и помощ или международни споразумения като споразумения за асоцииране и партньорство;
- откриването, мониторинга и приключването на преговори за присъединяване на европейски държави към Съюза;
- въпросите относно правата на човека, защитата на малцинствата и насърчаването на демократичните ценности в трети страни. В този контекст комисията се подпомага от подкомисия по правата на човека.
Без да се нарушава приложимата правна уредба, членовете на други комисии и органи с отговорности в тази област се канят да присъстват на заседанията на подкомисията.
-Комисията координира работата на съвместните парламентарни комитети и комисиите за парламентарно сътрудничество, както и работата на междупарламентарните делегации и на ad hoc делегациите и мисиите за наблюдение на избори, които влизат в кръга на нейната компетентност.
Това е единствената комисия, която има подкомисии - Подкомисия по човешки права и Подкомисия по сигурност и отбрана.
доклади |
становища | предложения
5 юни 2008 г.
Евродепутатът Евгени Кирилов зададе няколко въпроса на министъра на външните работи на Македония г-н Милошоски по време на обсъждане на доклада за напредъка на Македония, на заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент на 4 юни т.г. в Брюксел. Сред тях бяха въпроси за македонската позиция по бъдещия статут на Косово, както и за бежанците от Косово в Македония.
Г-н Милошоски заяви, че Македония няма да е страната, която ще реши бъдещия статут на Косово. Но като съсед на провинцията е заинтересована този въпрос да бъде решен колкото е възможно по-скоро, защото всяко решение ще е по-добро от статуквото и ще доведе до по-добри европейски перспективи, както за Прищина, така и за Белград. Г-н Милошоски добави, че все още има голям брой косовски бежанци в Македония, но част от тях са започнали да се завръщат по домовете си.
Г-н Евгени Кирилов зададе и конкретен въпрос относно дискриминационното отношение в страната към гражданите, приели като второ гражданство българското, за разлика от толерантното отношение към македонците, приели второ гражданство от Хърватия, Германия, Сърбия, САЩ и други страни.
В отговора си министърът спомена, че не е лесно да се преодолеят стереотипите от миналото, създадени по време на Студената война, когато влиянието на Москва в София и на Белград в Скопие е било много силно. Също така, той още веднъж изказа благодарност на България, че е била първата държава, която признава епублика Македония през 1991 г. Това, което той посочи като недостатък в двустранните отношения, е все още лошата инфраструктура и транспортни връзки между двете държави, но изрази оптимизъм, че с помощта наИталия и България като членове на ЕС, Македония ще има по-добришансове за развитие, особено в контекста на Коридор номер 8.
29 януари 2008 г.
Евгени Кирилов зададе въпрос на украинския министър-председател Юлия Тимошенко за намерението на украинските власти да бъде затворен българския културен дом в Одеса. Г-жа Юлия Тимошенко присъства на заседание на Комисията по външни отношения на Европейския парламент.
Във въпроса си г-н Кирилов изтъкна също така, че българското население в Украйна винаги е играло ролята на мост между Украйна и България и изрази надежда за скорошното разрешаване на случая.
В отговора си г-жа Тимошенко спомена, че е дала уверенията си за решаването на случая на премиера Сергей Станишев по време на телефонен разговор миналия четвъртък и че до една-две седмици напрежението ще бъде преодоляно и проблемът ще бъде разрешен положително. Тя добави, че културният дом ще продължи своята дейност и ще продължи да утвърждава добрите отношения между България и Украйна.
22 януари 2008 г.
На заседанието на Комисията по външни отношения на ЕП по повод обсъждането на доклада за напредъка на Македония и с участието на македонския външен министър Антонио Милошоски, евродепутатът от Групата на партията на европейските социалисти (ПЕС) Евгени Кирилов изрази подкрепата на България към процеса на присъединяване на Македония към ЕС. Той добави, че тази подкрепа от страна на съседните страни е не само важна за Македония, но и в интерес на региона и ЕС като цяло.
Г-н Кирилов поздрави докладчика за обективния доклад и особено за настояването за започване на преговорите за членство с Македония. Според него фактът, че Македония има статут на кандидат за членство, но все още не е започнала преговорите за членство е лош прецедент и изпраща негативен сигнал към останалите страни от Западните Балкани.
По въпроса за официалното име на държавата Македония, той отбеляза, че спорът с Гърция продължава прекалено дълго и е време двете страни да постигнат компромисно решение.
Г-н Кирилов изрази безпокойство от съществуващите все още исторически и емоционални проблеми между Македония и някои от нейните съседи. Той обърна внимание на факта, че след втората световна война под натиска на Комунистическия интернационал и югославските лидери бе взето решение за създаване на нова нация - македонската и нов език - македонския, но е неприемливо по изобретателен начин да се създава и нова македонска история. Евродепутатът припомни, че в редица случаи при реставрацията на български културно-исторически паметници в Македония, основно в църкви и манастири се изтриват надписи и фрески, свързани с българския етнически характер, унищожават се думите българи, български и се заменят с надписи на съвременен македонски език. Г-н Кирилов добави и един чисто човешки пример за липсата на поддръжка и желание за възстановяване на българските военни гробища в страната и конкретно липсата на официален отговор на искането на България за възстановяване паметника на полковник Константин Каварналиев край Битоля от 1913 г., взривен от югославските власти след 1944 г. Той спомена, че България не среща такъв проблем дори със страни като Турция, умъния и Сърбия, където българските военни гробища са изрядно поддържани, въпреки че българските войски са воювали срещу съответната държава. Г-н Кирилов предаде на министъра и конкретни данни за случая. Той завърши като изрази надежда, че тези остатъци от миналото ще бъдат преодолени, за да може двете страни да погледнат заедно към бъдещето.
В отговора си министър Милошоски сподели, че историята трябва да се остави на историците и че сега наистина "трябва да мислим най-вече за бъдещето". Той изрази задоволство от факта, че България подкрепя присъединяването на Македония към ЕС и спомена, че започналия с откритото от Георги Първанов обновено, българско военното гробище в Струмица процес на преоценка на историята ще продължи и занапред със съвместните усилия на Македония и България.
13 юни 2007 г.
Евгени Кирилов се обърна към немския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер с въпрос относно резултата от разговорите по случая с българските медицински сестри и палестинския лекар в Либия, проведени по време на приключилото преди два дни посещение на г-н Щайнмайер в Либия. Това стана на разширено заседание на Бюрото на Комисията по външни работи на ЕП. Срещата с Франк-Валтер Щайнмайер, министър на външните работи на Германия и председател на предстоящия Европейски съвет в Брюксел, се състоя във връзка с приключващото Немско председателство на ЕС.
Министърът на външните работи на Германия отговори, че изходът от дискусиите с либийската страна по въпроса с българските медицински сестри и палестинския доктор е твърде деликатна тема, но подчерта че "все още не сме там, където бихме искали да бъдем" в преговорите. Франк-Валтер Щайнмайер каза още, че "има някакъв интерес от страна на Либия да се намери решение на случая", но постави въпроса "дали ще бъде достатъчно Върховният съд да промени присъдата?"
22 май 2007 г. Писмо на евродепутата Евгени Кирилов към Ерик Майер - докладчик за Македония в Европейския парламент
"Уважаеми г-н Мейер,
Бих искал да обърна внимание на някои несъответствия в мотивите към вашия Доклад за напредъка на Македония през 2006 г.
След Втората световна война, под натиска на Комунистическия интернационал и управляващите Югославия по това време, бе решено да се създаде нова македонска нация. Новата история създава проблеми не само на Гърция, но и на България. Недопустимо е за българското общество да се манипулират факти, свързани с българската история.
Опасявам се, че във Вашите мотиви се усеща влиянието на "изобретателните историци" на новата история на Македония. Вие дори не споменавате, че до превземането на България от Османската империя сегашната територия на Македония е била почти непрекъснато част от българската държава. В същото време описвате тази територия като част от историята на Древна Гърция, Османската империя и бивша Югославия.
?сторически неправилна е и оценката ви за договора от Сан Стефано. Македонското население не се е съпротивлявало да бъде част от България. Напротив, този договор успява да обедини всички територии, където населението е почти изцяло българско. Този факт е доказан от съществуващите исторически документи от този период, като Османския ценз от 1904 г., според който преобладаващото население на санджака Скопие е българско - 172,735 души, а гърците са втората по големина група - 13,452 души и т.н.
След Берлинския конгрес от юли 1978 г., когато големи части от България са върнати на Османската империя, се създава мощна революционна организация за освобождение на регионите Македония и Тракия, около Одрин. Тази революционна организация е създадена от българското население на тези райони и целта им е да извоюват политическа автономия за двете области от Османската империя и да се присъединят към родната си страна - България.
Според изданието на енциклопедия Британика от 1911 г., населението на Македония е съставено от "славяни, мнозинството от които се смятат за българи от почти всички независими източници" - приблизително 1,150,000 души, от които 1,000,000 източно ортодоксални и 150,000 мюсюлмани.
Затова смятам, че не трябва да се взима страна в този труден исторически дебат в региона. Това е много чувствителен въпрос в България и едностранен прочит на историческите събития би бил много разочароващ и не би срещнал одобрение.
Трябва да се подходи към този въпрос с по-внимателно и отговорно и да се запази баланса при обсъждането му. Затова още по-добре би било да се остави тази дискусия на историците и учените.
Водена от такива съображения, България стана първата страна в света, която призна епублика Македония през февруари 1991 г. с конституционалното й име. И от тогава България винаги е насърчавала развитието на Македония в положителна насока и е защитавала правото й на самоопределение.
Що се отнася до македонския език, вече е научно доказано, че най-близкият до него език е българският. Българският и младият македонски език са взаимно разбираеми и имат общи граматически особености, които ги отличават от другите славянски езици (вкл. от сръбския език).
Следователно не е правилно македонският език да бъде наричан славянски македонски език и да се поставят на едно равнище историческите връзки на славянското македонско население с България и историческите му връзки със Сърбия.
Като се има предвид деликатността на този въпрос, бих искал да вземете предвид моята загриженост и да преформулирате или да пропуснете във мотивите към Вашия доклад тази част, която засяга спорни моменти от историята на Балканския полуостров.
С уважение,
Евгени Кирилов"
Отговор на Ерик Майер - докладчик за Македония в Европейския парламент на писмото на евродепутата Евгени Кирилов
"Винаги съм съжалявал за Берлинския конгрес от 1878 г., който върна големи части от България обратно на Османската империя. Такава е играта на Великите сили от западна и централна Европа, които по този начин се опитват да ограничат руското влияние на Балканите (България е възприемана като съюзник на усия). Широко известно е, че по това време българо-езични учители са работели в училищата на днешната територия на Македония, интегрирайки по този начин езика на окупираните от Турция южнославянски територии. Предполагам, че точно в онзи момент е било възможно присъединяването на Македония към България от запад, както се случва на юг с Източна Румелия. Но оставането на тези територии в Османската империя създава основата за развитие на движение, разграничаващо се от България, целящо постигане на независимост, а не присъединяване към България. Според мен, проблемите в региона можеше да бъдат по-малко, ако резултатът бе Сан Стефано, а не Берлин. Това щеше да предотврати войните от 1912-1913, временното присъединяване на Македония към Сърбия в периода 1912-1941, както и съществуващия конфликт с Гърция в момента. Но днес не можем да върнем историята с един век назад.
Сложните отношения между България и Македония не са изолиран случай. Като резултат от международни решения Молдова не е част от умъния, а Косово не е част от Албания. Без външна намеса те щяха да са част от по-големите от тях съседни държави, с които те споделят общ език, култура и история. Опитите на Великите сили да ограничат влиянието на новите държави всъщност довеждат до създаването на повече малки държави вътре в Европа."
|
