|
Комисията за регионално развитие е една от 20-те постоянни комисии на Европейския парламент. Тя се състои от 57 постоянни членове и 51 заместващи членове. Комисията провежда своите заседания в Брюксел като разискванията са публични.
В Комисията се изработват, изменят и гласуват законодателни предложения и доклади по собствена инициатива. Членовете на Комисията разглеждат също така предложенията на Европейската комисия и на Съвета и, ако е необходимо, се съставя доклад, който се представя на пленарното заседание.
Комисията отговаря за регионалната политика и политиката на сближаване на Европейския съюз. По-конкретно тя се занимава с въпросите, отнасящи се до:
- Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и другите инструменти на регионалната политика на евросъюза
- Оценка на въздействието на други политики на Съюза върху икономическото и социално сближаване
- Координацията на структурните инструменти на Съюза
- Най-отдалечените региони и острови, както и трансграничното и междурегионално сътрудничество
- Отношенията с Комитета на регионите, организациите за междурегионално сътрудничество и органите на местната и регионална власт
Евгени Кирилов е първи заместник-председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент.
доклади |
становища | предложения
19 януари 2009 г.
Евгени Кирилов, в качеството си но докладчик, представи пред Комисията по регионално развитие на първи вариант на проект на мнение относно Европейския план за икономическо възстановяване. На 30 януари 2009 г. на Комисията по регионално развитие бе дадена възможността на мястото на мнение да изготви доклад по собствена инициатива относно мерките в областта на политиката на сближаване за справяне с икономическата криза. Евгени Кирилов бе определен за докладчик по този доклад относно "Политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика" (2009/2009(INI)).
10 септември 2008 г.
На своето заседание на 10 септември 2008 г. Комисията по регионално развитие проведе първоначален обмен на мнения относно изготвянето на свое становище по проекта на доклад на Комисията по международна търговия за "Икономическите и търговски отношения със Западните Балкани" (2008/2149(INI). Като докладчик в сянка от групата на Партията на европейските социалисти Евгени Кирилов изрази надежда, че ще бъдат намерени най-важните акценти, с които Комисията по регионално развитие ще допринесе към въпросния проект на доклад. Г-н Кирилов подчерта, че трябва да се наблегне на транс-граничното сътрудничество и обмена на добри практики между страните-членки на ЕС и страните от Западните Балкани, което ще спомогне за икономическата стабилност в този регион, за преодоляване на незаконния трафик и сивата икономика. Евродепутатът изрази съгласие с изказаното мнение, че трябва да се обърне повече внимание на по-голямото използване на Предприсъединителния инструмент на ЕС и призова за по-голяма активност на страните-членки за осъществяване на съвместни проекти със страните от Западните Балкани.
25 юни 2008 г.
На заседанието на Комисията по регионално развитие на ЕП на 25 юни 2008 г. г-н Евгени Кирилов зададе въпрос на г-н Николас Мартин, Директор на дирекция "Одит" към Генерална дирекция " егионална политика" на Европейската комисия. Г-н Мартин взе участие в заседанието на парламентарната комисия и представи информация за проведения от ЕК на 10 юни 2008 г. семинар "Контрол на структурните действия - посрещане на предизвикателствата". Позовавайки се на чл. 71 на егламент (EO) № 1083/2006 ( егламент на Съвета от 11 юли 2006 г. относно определянето на общи разпоредби за Европейския регионален фонд, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на егламент (EO) № 1260/1999), който изисква от държавите-членки да предоставят на ЕК описание на системите за управление, сертифициране и одитиране на средствата по оперативните програми, г-н Кирилов попита: "Как протича процеса по представяне на описанията на системите от страните-членки, има ли забавяния и какви са причините за тези забавяния от гледна точка на ЕК?"
Зададеният от г-н Кирилов въпрос бе в контекста на обсъжданите от евродепутатите и представителя на ЕК проблеми, свързани с прекаленото усложняване на процедурите по усвояване на средствата от европейските структурни фондове, което има негативно отражение особено върху крайните бенефициенти. В тази връзка българският евродепутат заяви: "Трябва да се насочим към опростяване на процедурите, да дадем точно определение на "измама" и да направим правилата по-ясни. Ако не постигнем опростяване рискуваме да загубим подкрепата на хората и аз съм изненадан да чуя, че дори в старите страни-членки като Австрия и Германия бенефициентите отказват европейските пари, понеже процедурите за тяхното получаване са много тежки и сложни. В България, например, този проблем е особено актуален за малките и средни предприятия, които реално имат нужда от подкрепа, но се обезкуражават от утежнения процес за нейното получаване."
В отговор на зададения въпрос г-н Мартин информира, че изискването да се предоставя описание на системите за управление, сертифициране и одит, както и на доклад за оценка на тяхното съответствие с изискванията на егламент 1083/2006, е нова процедура за програмния период 2007-2013 г. Тя цели да се даде по-голяма сигурност, че системите са изградени съгласно изискванията и ще се намали риска от нередности. Процесът по предоставяне на описанията и докладите от страните-членки протича в момента и ЕК вече е получила известен брой документи. От оперативните програми по Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд има одобрени 6 програми. Представителят на ЕК заяви, че съзнава, че това е нисък процент. Процесът обаче е важен и ЕК се отнася сериозно към въпроса, като има готовност да предостави насоки на страните-членки, ако това е необходимо.
8 април 2008 г.
На заседанието на Комисията по регионално развитие на 8 април 2008 г. Евгени Кирилов взе участие в дискусията по проекта на доклад по собствена инициатива "Относно въздействието на политиката на сближаване върху интеграцията на уязвимите общности и групи" на унгарския депутат-социалист Габор Харангозо. Г-н Кирилов отбеляза, че във всяка страна-член на ЕС има уязвими общности, които са граждани на съюза и така докладът засяга една важна тема как регионалната политика да се доближи до гражданите. Когато става дума за проблемите на уязвимите общности и групи е много по-лесно да се говори и доста по-трудно да се работи за преодоляването на тези проблеми. В страните от ЕС малцинствата са част от уязвимите общности и такова малцинство е ромското, и може би е подходящо съвпадение разглеждането на този доклад точно на международния ден на ромите. Г-н Кирилов изрази съгласие и подкрепа с посочената от румънската депутатка Мария Петре нужда от специално внимание върху образованието и укрепване на инфраструктурата в регионите с уязвими групи. Степента на достъп до образование, и по-специално какво обучение получават децата от даден регион, е важен индикатор за степента на неговото развитие. Когато все по-малко деца ходят на училище това е ясен сигнал, че в бъдеще проблемът със социалната интеграция ще е още по-голям и трябва да се вземат мерки. В тази връзка г-н Кирилов подкрепи предложението на докладчика да се събират статистически данни от различни области, както и необходимостта структурните фондове да окажат допълнително съдействие. При разглеждането на уязвимите общности и групи трябва да се държи сметка и за териториите, с които те са свързани. Когато те живеят в бедни, отдалечени или необлагодетелствани региони, ситуацията на тези групи допълнително се усложнява. В заключение г-н Кирилов подчерта, че настоящата дискусия и подготвеният доклад са добър сигнал за гражданите.
26 март 2008 г.
Евгени Кирилов поздрави Лук Ван ден Бранде с избирането му за председател на Комитета на регионите при неговото гостуване на заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент. Г-н Кирилов каза, че се радва, че негов колега и приятел от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е заел този пост. С амбициозността на г-н Ван ден Бранде и неговата готовност за тясно и засилено сътрудничество с Европейския парламент, според българския евродепутат, работата на Комисията по регионално развитие ще получи допълнителна енергия за постигане на целите на регионалната политика, която е така важна за гражданите на Съюза. Г-н Кирилов изрази задоволство, че г-н Ван ден Бранде е засегнал в своето изказване важността на постигнатото и необходимостта от понататъшно развитие на принципа на солидарност, развитието на бедните региони, социалното и териториално сближаване. Предвид включването на териториалното измерение в договора от Лисабон и очакваната дефиниция от Европейската комисия, г-н Кирилов попита какво е виждането на новия председател на Комитета на регионите за подходите към тази дефиниция. Г-н Ван ден Бранде отговори, че застава зад хоризонталния подход, който не допуска изключване на региони на базата на техните териториални характеристики.
21 февруари 2008 г. Евгени Кирилов: Необходимо е да се обърне специално внимание на най-слабо развитите региони в ЕС
Българският евродепутат от Групата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Евгени Кирилов изрази своята подкрепа за политиката на сближаване на Европейския съюз по време на дискусията в пленарна зала на Доклада на Комисията по регионално развитие относно Четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване.
Г-н Кирилов постави наблегна върху необходимостта да се обърне специално внимание на най-слабо развитите региони в ЕС.
"Въпреки че през юли 2007 г. Европарламентът прие резолюция, засягаща ролята и ефективността на политиката на сближаване за преодоляване на изостаналостта на най-бедните региони в ЕС, тези региони продължават да стоят в срани от вниманието на отговорните европейски институции. Най-изостаналите региони, се сблъскват с трудности в своето социално-икономическо развитие, които се засилват от определени териториални характеристики като отдалеченост, погранично разположение или планински релеф. За преодоляване на тези трудности Европейският съюз трябва да се отнесе с приоритет и стратегически подход към най-слабо развитите региони на своята територия ", подчерта г-н Кирилов.
Българският евродепутат призова комисаря по регионалната политика да бъдат отразени изтъкнатите от него въпроси в Зелената книга за териториалното сближаване, която се очаква да бъде приета от Европейската комисия през септември 2008 г.
Г-н Кирилов заяви също така, че подкрепя изпълнението на политиката на сближаване в нейните три измерения: икономическо, социално и териториално като това е единствения начин тя да продължи да бъде успешен пример за европейска солидарност.
Докладът на Комисията по регионално развитие относно Четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване бе гласуван днес в пленарна зала. В него намериха отражение основните поправки, внесени от Евгени Кирилов съвместно с неговата колежка Лидия Герингер от Полша..
По данни на Евростат от миналата година, след последното разширяване на ЕС сред 15 региона с най-нисък БВП на глава от населението попадат пет от шестте региона за планиране в България.
23 януари 2008 г. Евгени Кирилов: От изключителна важност е социално-икономическото сближаване да се запази като приоритет в политиката на ЕС
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП) одобри доклад, с който дава своето становище по Четвъртия доклад за икономическо и социално сближаване, представен от Европейската комисия през май 2007 г. Отчитайки важността на политиката на сближаване за разширения Европейски съюз и специално за България, при обсъждането на документа евродепутатът от Групата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Евгени Кирилов, съвместно с полски колега, предложи конкретни поправки по текста на доклада, като основните положения от тях бяха приети днес от членовете на парламентарната комисия.
На първо място измененията, внесени от г-н Кирилов, засягат включването на социалното и икономическото измерение на политиката на сближаване в доклада наред с териториалното изменение, което бе единствено предложено от докладчика на ЕП, г-н Амброаз Гелек. Въпросът за териториалното сближаване и сътрудничество придобива все по-широка популярност в дискусиите за бъдещето на регионалната политика на ЕС и той намираширока подкрепа от страна на старите страни-членки. От друга страна, регионалната политика, осъществявана чрез социално-икономическото сближаване, е дала положителни резултати в редица изоставащи страни и региони на ЕС. Тези резултати се признават на всички нива и към тях се стремят новоприсъединилите се държави-членки. Ето защо от изключителна важност е социално-икономическото сближаване да се запази като приоритет и да не бъде изместено или заменено от териториалното сближаване, което, поради липсата на официално приета дефиниция и опит от предишно прилагане, остава с неясно съдържание и пожелателен принос в бъдеще.
На следващо място измененията на българския евродепутат се отнасят до най-слабо развитите региони на ЕС, сред които попадат 5 от 6-те български региона за планиране. С тези изменения се цели да не се изпускат от внимание проблемите на тези региони, за които в много по-голяма степен са валидни предизвикателствата на глобализацията, демографските промени, промяната в климата, енергийната и транспортна обезпеченост, градското развитие и други.
Други изменения засягат въпроса за засилване на прилагането на публично-частното партньорство като инструмент за допълнително финансиране на регионалната политика и за необходимостта от по-широко използване на инструментите за градско развитие (Джесика), развитието на регионална инфраструктура (Джаспър) и подкрепа за малките и средни предприятия (Джереми).
20 ноември 2007 г.
По Проектодоклад на Комисията по регионално развитиеотносно четвъртия доклад за икономическото и социално сближаване (2007/2148(INI)) Докладчик: Ambroise Guellec
В изказването си г-н Кирилов заяви, че проектодокладът на г-н Гелек акцентира на някои съществени моменти, свързани с настоящото и бъдещо развитие на политиката на сближаване на Европейския съюз като:
- необходимостта да се прави разлика между сближаването на регионите и сближаването на страните, което да се основава на подходящо сравнение, показващо реален социален и икономически растеж;
- проблемът за концентриране на растеж и ресурси в определени региони, предимно около столичните градове; и
- важността на политиката на сближаване като политика, основана на собствени цели и значение, които не могат да бъдат разглеждани просто като инструмент за постигане целите на други секторни политики.
Г-н Кирилов подчерта, че въпреки това има някои важни аспекти на политиката на сближаване, които трябва да бъдат споменати в проекто доклада. Такъв аспект е икономическия и социален компонент на политиката на сближаване, който липсва в доклада, докато има силен фокус върху териториалното сближаване. Предизвикателствата, които са откроени като нови и важни за ЕС и политиката за сближаване, а именно глобализацията, демографското развитие, промените в климата и енергийното обезпечаване не трябва да бъдат представени единствено като териториални промени. Трябва, също така, да се изтъкне като особено важно ново предизвикателство наличието на бедни региони и следва да се отрази езолюцията на Европейския Парламент от юли 2007 г., която третира именно тези региони. Необходим е по-балансиран подход към бъдещото развитие на всички региони в ЕС като се вземат под внимание проблемите на най-слабо развитите региони, регионите, които губят икономически растеж и необлагодетелстваните региони.
4 октомври 2007 г.
По проект на Становището на Комисията по регионално развитие на вниманието на Комисията по външни работи по подхода в областта на регионалната политика към Черно море (2007/2101(INI)), Докладчик по становище: Yiannakis Matsis
В изказването си пред Комисията по регионално развитие г-н Евгени Кирилов посочи, че проектодокладът на г-н Матсис засяга важни сфери на сътрудничество. Сред тях изпъква значението на Черноморския регион за енергийната политика на ЕС, взаимодействието на ЕС с регионалните организации и въпросът за сигурността и стабилността в региона. Г-н Кирилов подчерта, че присъствието на ЕС в този регион допринася за развитието на сигурността, че следва да се развиват по-нататък отношенията с Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, както и да се подкрепи Съвместната оперативната програма за Черноморския басейн 2007-2013. Подходящо, според г-н Кирилов, би било следните моменти да бъдат засегнати в становището на Комисията по регионално развитие:
- ЕК да предложи по-ясен и конкретен механизъм за сътрудничество и да се засили парламентарното измерение на сътрудничеството между ЕС, страните от региона и регионалните организации, за да могат да се координират по-пълноценно общи инициативи.
- Да се наблегне на развитието на Т АСЕКА, което трябва да продължи и да върви паралелно с други инициативи в региона.
- Да се постави ударение върху проблема със замразените конфликти, който все още оставя негативен отпечатък върху някои от страните в региона. Решаването на тези проблеми ще означава създаване на по-добра атмосфера за регионално развитие.
12 юли 2007 г. Изказване на евродепутата Евгени Кирилов по доклада за най-бедните региони в ЕС
Евродепутатът Евгени Кирилов подчерта необходимостта от приемането на специални мерки за преодоляване изостаналостта на най-бедните региони в Европа по време на обсъждане тази сутрин на доклад, изцяло посветен на тях в Европейския парламент.
"Усилията на Европейската комисия, националните и местните власти трябва да бъдат насочени най-вече към подобряване взаимодействието между всички органи на управление и повишаване на административния капацитет. Само по този начин може да се гарантира ефикасно и успешно усвояване на средствата, в интерес и на гражданите и на целия икономическия сектор."
Евгени Кирилов подчерта, че от изключителна важност и за институциите и за бенефициентите по всички програми е осъществяването на по-активен обмен на добри практики най-вече между новоприетите страни членки, провеждане на конкретни и специализирани обучения по целия цикъл на управление и изпълнение на проектите и по-добра законодателна рамка в областта на публично-частните партньорства.
Приемането на специална резолюция за най-бедните региони в Европа е от изключителна важност за България, предвид факта, че 5 от 6-те региона за планиране в България попадат в категорията на 20-те най-бедни региона в Европейския съюз.
С мнозинство по време на гласуванията днес предложението за резолюция беше прието от членовете на Европейския парламент.
10 май 2007 г.
Изказване на г-н Евгени Кирилов по повод стартирането на новия програмен период за европейските структурни фондове 2007-2013 г., Хоф, Германия
Дами и Господа,
за мен е голяма чест днес да представлявам Европейският Парламент и Комисията по регионално развитие, в качеството ми на член на европейският парламент от България, новоприета страна в ЕС. Преди да започна речта си, бих искал да благодаря на германското председателство за организацията на тази церемония по случай стартирането на новия програмен период на Европейските структурни фондове 2007 - 2013 г.
Нашата политика на сближаване е един от най-видимият и успешен пример на принципа на солидарност в интеграционният прогрес в разширена Европа. Икономическото и социално сближаване като един от фундаменталните стълбове на Европейското строителство е една от страните, които правят Европейският Съюз толкова специален по отношение на други супра-национални интеграционни процеси.
Политиката на сближаване е явно действаща политика. Примерите показват, че главните бенефициенти преди разширяването през 2004 са Гърция, Испания, Португалия и Ирландия бързо догонват останалите страни от Съюза, като много от това се дължи на политика на сближаване на ЕС, като източник на инвестиции и механизъм фокусиран върху резултати.
Въпреки това, Европейските региони се сблъскват с нови предизвикателства, което увеличава за нуждата от засилване на териториалното сближаване. Нашият Съюз има понастоящем повече от 250 региона, чийто географски условия, степен на икономическо развитие и стандарт на живот са много различни: икономическите различия се увеличават значително след последните две разширявания, тока ,че БВП в най-бедните региона трудно достига 10%от този но най-богатите региони. Навсякъде в Съюза, регионите се сблъскват с последиците от климатичните промени и застаряващото население, което може да затрудни икономическото и социално наваксване.В тази насока, главните цели на регионалната политика на Съюза е да засили хармоничното развитие на територията на Общността и да позволи на всички региони на ЕС напълно да се възползват от възможностите на единният пазар.
Благодарение на ползотворното сътрудничество с други Европейски институции, страни членки и регионални и местни власти, успяхме да намерим стратегически отговор на тези предизвикателства с новата структура та Структурните фондове.
Първо, структурните фондове са значително увеличени за периода 2007-20013 г, след като Парламента и Съвета се съгласиха на стойност 308 милиарда Euros. тази стойност изглежда голяма, но отчитайки предизвикателствата и в сравнение с националните бюджетни средства тази сума не е голяма за повече от 380 милиона хора. Европейският Парламент съжалява за липсата на по-голям бюджет за политиката на сближаване.
Но ние също знаем, че парите не са достатъчни! Най-бедните региони ще наваксат в развитието си, само ако знаят как да инвестират структурните фондове по най-ефективен начин. Европейските фондове и това ноу-хоу са единствените, които осигуряват успех на регионалната политика. От много години, региони на старите страни членки акумулират ценен опит от ефективно управление на фондовете и икономическо и социално развитие на техните територии. Това са точно тези ноу-хоу и най-добри практики, които нашите региони и градове се нуждаят да обменят, защото сътрудничеството е явно ключът към успеха на ЕС.Следователно ние решихме да развием предишната Интеррег инициатива, чрез промяната и в нова независима цел на Териториално сътрудничество, чийто бюджет от 300 милиона Евро се дължи на директната интервенция на Европейският Парламент.
Аз съм много горд да представлявам Европейският Парламент в тази дискусия, където ЕП има стратегическа роля в структурата на новата политика на сближаване. Първо бих искал да спомена отличната работа на членовете на регионалната комисия, и по-специално на докладчиците за новите регламенти на структурните и кохезионни фондове, които работиха върху поправките на Парламента с упоритост и умения. Както знаете, преговорите бяха трудни, и засилването на политиката на сближаване не е завършен процес, някои правителства поставят въпроси относно самата политика. Благодарение на интензивното участие на Парламента и на близкото сътрудничество с Комисията, можем да сме сигурни в приноса към новата регионална политика за европейско сближаване и солидарност.
|
